Комуникативните умения са от съществено значение за всеки един от нас. Всеки един човек иска да има удовлетворяващ живот, а това е немислимо без създаването и поддържането на смислени, доставящи ни удоволствия взаимоотношения – лични и професионални. Същевременно почти всеки открива , че днешният свят съвсем не е толкова лесно място за живеене, колкото може би е било някога.
Никакъв аспект на човешките взаимоотношения не е толкова емоционално зареден и не оказва такова огромно влияние върху живота ни, както взаимоотношенията ни с другите хора.
Поради тези причини от изключително важно значение са основните междуличностни умения, които се изразяват във взаимно познаване и изпитване на доверие, точно и недвусмислено комуникиране един с друг, взаимно приемане и подкрепяне, както и конструктивно разрешаване на конфликти и проблеми във взаимоотношенията.
Ефективната комуникация
Ефективната комуникация съвсем не е синоним на многословие или свободно боравене с думите. Хората могат с часове да си говорят и да не предават никаква информация или да не общуват в истинския смисъл на думата.
Необходимо е двамата партньори да се приспособяват и адаптират към проблемите възникващи във взаимоотношенията им.
Конфликтите възникват, когато от човека се иска да се ангажира с дейност, която е несъвместима с неговите потребности или интереси, когато той има поведенческо предпочитание, чието удовлетворяване е несъвместимо с предпочитанията на другата страна, когата съществува ограничено количество от силно желан ресурс (пари, пространство, възможности за работа и др. ), при различия в нагласите, ценностите, уменията и целите .
Повечето хора асоциират конфликтите с нещо неприятно и лошо и смятат, че трябва да се избягват . Не са малко тези, които смятат, че в добрите взаимоотношения не трябва да има конфликти. Все повече изследвания обаче сочат , че неуспехът в конструктивното справяне с конфликтите е това , което разрушава взаимоотношенията , а не наличието им.
Общуването е процес на взаимодействие между хората
Общуването е процес на взаимодействие между хората, при което всеки от участниците реализира някакви свои цели, като се ръководи от определени мотиви. В този процес всеки един от участниците получава познания за своите партньори, учавства в междуличностни отношения , преобразува своя вътрешен свят. В процеса на общуване се постига взаимно разбиране , расте способността да се предвижда поведението на другите, но също така възникват конфликти и противоречия.
Отрицателните резултати в общуването са следствие на неадекватно отражение на общуващите, вследствие на недостатъчна и неточна информация.
Няма фирма и организация без конфликти
Няма безконфликтна организация, както и е невъзможно общуването, оперирано или изцяло имунизирано срещу конфликти и сблъсъци в изкуството, политиката, интимния свят, бизнеса и където и да било другаде . Търканията , противоречията , колизиите са толкова органична част от човешкото съществуване, че дори самата мисъл за тяхното генерално елиминиране и изкореняване звучи абсурдно. Там, където са налице интереси, там са и неизбежни конфликтите .Там, където има движение , там е в действие противоборството . Там, където не само се набелязват цели, но и се постигат определени резултати, там има колизии, има борби, има конфликти .
В масовата практика и особенно във всекидневното мислене думата конфликт поражда не съвсем приятни асоциации свързани с несигурността, лабилността и даже със страха.
В реалният делови живот и бизнес комуникацията обаче тънкостите на човешкото и на организационното противостоене не могат да бъдат разбрани само с психологически анализи. Тук своя роля играят предисторията и индивидуалният професионален опит, култура и културни разновидности , трудовата ситуация и значението на навиците, привичките, общественото мнение и настроенията и особено конкретността на сблъсъка.
Деловият конфликт
Деловият конфликт изразява принципните различия в нагласата и ценностната ориентация на членовете на дадена общност и е свързана с противопоставянето на мнения, действия и похвати . Обикновено по този начин едната страна (личност, група, организация или по – голяма общност ) се домогва да получи надмощие – духовно или физическо, над другата, за да удовлетвори своя потребност, да защити свой интерес, да завоюва своя цел.
Формулата за причинността на конфликта
Формулата за причинността на конфликта може да бъде представена като единна система, съставена от три елемента: „субекти“, „интереси“, „действия“. Интересите се явяват подбудители на активността и действията на субекта. Общото между потребностите и интересите е, че те имат отношение към стремежите на хората и съответстващото им поведение. Потребностите обикновено насочват индивидите към придобиване на тези блага, които са им жизнено необходими. Интересите подбуждат индивидите и ги подтикват към конкретни действия насочени към взаимните отношения на хората.
Като израз на противоречието, конфликтът се формира от наличие на две противополжни, но свързани в единство страни. В отношението между тези две страни се поражда конфликта. Всяка страна участваща в конфликта има свои цели и интереси, които са противополжни на интересите на другата страна. Двете противоположни страни отстояват (борят се) за собствените си интереси, и в пресечната точка на тези интереси се ражда конфликтът.
Разновидностите в проявите на конфликтите са неизчерпаеми : те могат да бъдат обусловени от възникващите напрежения и колизии по хоризонталата на деловата структура – между колегите , между отделните подчинени , но могат да изразяваат конфронтация и по вертикалата : между шефове и подчинени .Един характер имат конфликтите вътре в самата организация , а доста по – различен – между отделните организации.
Критериите за опознаването на конфликтите в бизнеса могат да бъдат икономически и културни , психологически и морални , финансови и екзистенциали . Всеки , който участва в деловата комуникация , би трябвало да има представа за същността и спецификата на вътрешно груповите или извън груповите конфликти .
Най–общо отрицателните резултати от един конфликт могат да се търсят като цяло в общността , от една страна и в отделната личност , от друга.
Във всеки конфликт потенциално са заложени и положителни ефекти.
От една страна конфликтът активизира човек и го подтиква към движение. Също така е форма на комуникация – неговото разрешаване може да създаде нови и здрави връзки .Помага на участниците отново да се съсредоточат върху своите отговорности , както може да съдържа възпитателен опит .
Здравейте! Искам да попитам темата за управление на конфликти дали е включена в обучението за управление на проекти на Проджект Мениджмънт Академия от по-горе в статията? Питам, защото това е важна тема за мен. Имам нужда от повече фокус в тази материя.