Комуникативните умения са от съществено значение за всеки един от нас, тъй като всички искаме да имаме удовлетворяващ живот, а това е немислимо без създаването и поддържането на смислени, доставящи ни удоволствия взаимоотношения – лични и професионални.

Същевременно почти всеки открива, че днешният свят съвсем не е толкова лесно място за живеене, колкото може би е било някога.

Никакъв аспект на човешките взаимоотношения не е толкова емоционално зарден и не оказва такова огромно влияние върху живота ни, както взаимоотношенията ни с другите хора. Връзките с приятели, родители, децата и партньорите винаги се споменават на първо място, когато хората са запитани, кое прави живота им смислен.

Обобщени резултати от проучвания сочат, че все още бракът, семейният живот и приятелствата според хората са по – важни за удовлетворяване на живота от финансовия успех, материалните притежания и постиженията в професионалната кариера.

Поради тези причини от изключително важно значение е да се спрем по – подробно на основните междуличностни умения, които попадат в четири области :
взаимно познаване и изпитване на доверие точно и недвусмислено комуникиране един с друг взаимно приемане и подкрепяне
конктруктивно разрешаване на конфликти и проблеми във взаимоотношението.

Ефективната комуникация не е празни приказки

Ефективната комуникация съвсем не е синоним на многославие или свободно боравене с думите. Хората могат с часове да си говорят и да не предават никаква информация или да не общуват в истинския смисъл на думата.

Необходимо е двамата партньори във взаимоотношението си да осъществят междуличностна акомодация , или процеса, чрез който двамата участници се приспособяват и адаптират към проблемите възникващи във взаимоотношението, и който се състои от два основни компонента :
– структуриране на взаимооношението, или определяне на ролите, отговорностите, нормите, удовлетворяващите стандарти и други измерения на възникващата връзка ;
– разрешаване на несъгласията и конфликтите.

Развиване на умения

Повечето изследователи и специалисти в областта на междуличностните умения твърдят, че те се учат точно така, както всяко умение, т.е. преминава през няколко основни стъпки :

• Разбиране защо умението е важно и как ще бъде от полза за вас.
• Разбиране какво представлява умението и кои са компонентните поведения, в които трябва да се ангажирате, за да го изпълните.
• Откриване на ситуации, в които може да го практикувате.
  Намиране на някой, който ще ви наблюдава и ще ви казва как се справяте с изпълнението на умението.
• Продължаване на процеса на практикуване на умението.
• Диференциране на “сесии на третиране“ на умението, които лесно може да овладеете и да изпълнявате успешно.
• Получаване на насърчение от страна на приятели и роднини, защото това прави по – лесно практикуването на умението.
• Продължаване на практиката, докато престанете да изпитвате чувството на изкуственост и не се почувствате естествено.

Награждаване и подкрепяне на уменията за комуникация

Принципи на ученето.  Когато стане дума за учене, повечето хора асоциират думата с ученето в училище – предметите, които сме усвоявали в течение на годините, специалността, която сме учили в университета. Ученето обаче не е ограничено само до формалните организирани форми, а освен това не винаги е преднамерено.

Ученето се определя като процес , който се появява тогава, когато преживяванията причиняват относително постоянна промяна в познанието или в поведението на човека.

Б.Скинър смята, че поведението на всички организми може да се обясни чрез принципите на учене и обуславянето, без каквото и да било позоваване на ставащото (ако изобщо има такова ) в главата на човека. Едни и същи принципи са приложими към цялото поведение – нормално и абнормално, като абнормалното поведение е просто нормална, закономерна реакция на абнормални условия за учене, т.е. абнормалното поведение може да се промени, като се променят тези условия на учене.

Два са основните типа обуславяне : класическо / респондентно и инструменталното / или оперантното обуславяне.
Класическото за първи път е демонстрирано от руския биолог И.П.Павлов в прочутите му изследвания с кучета.

Класическото обуславяне има отношение към поведения, които са автоматични, а дори и несъзнателни реакции на обекти и включва четири основни компонента : безусловен стимул, безусловна реакция, условен стимул и условна реакция.

Инструменталното обуславяне се свързва с имената на Е. Торндайк и Боби Скинър. Торндайк в своите изследвания стига до извеждането на важен закон за ученето : закона за ефекта : всяко действие , което предизвиква удовлетворителен ефект в дадена ситуация, има тенденцията занапред да бъде повтаряно в същата ситуация.

Боби Скинър е най – известният защитник на ученето в рамките на подкрепянето. Той тръгва от убеждението, че принципите на класическото обуславяне обясняват само малка част от заучените типове поведение. Те изясняват как съществуващите поведения могат да се съчетаят в двойка с нови стимули, но не и как се усвояват нови поведения. Така той се концентрира върху начините, по които ученето може да се оформя, контролира и манипулира чрез подкрепяне и награждаване на определени желани реакции.

Според него в ситуациите на учене съществуват два типа реакции : респондентни и оперантни. Респондентните поведения са предизвикани от конкретни стимули в средата, в която се намираме, т.е. те се появяват в отговор на стимул.

Поведение и комуникативни умения

От друга страна оперантните поведения са много по–широк и много по–важен клас от поведения, които не се предизвикват от някакъв конкретен стимул, а просто се излъчват от човека, те са преднамерени действия, наречени оперантни, защото в определен смисъл са “ операции “ извършвани в потока на поведението на лицето. Следователно оперантното обуславяне е учене, при което поведението се засилва или отслабва чрез последствията или предшестващите фактори.

Така неадаптивното поведение ( това, което води до нежелателни лични или социални последствия ) се разглежда като резултат от ученето, а не на болест или интрапсихични конфликти. То може да се отслабва или елиминира, а адаптивните поведение – да се засилва или увеличава чрез използването на психологични принципи, които в някаква степен имат емпирична форма.

Поведението ( адаптивно или неадаптивно ) се появява в конкретни ситуации и е функционално свързано с конкретни събития, които ги предшестват или следват. Ударението се поставя върху това, което човекът прави или не прави, а не върху “ етикетирането “ му като “агресивен“, “малодушен “, “ себеутвърждаващ се “ и т.н. Интересът е насочен към онези събития в ситуацията, които задействат, катализират, засилват или отслабват реакцията, тоест към контролиране на последствията и / или на предшестващите фактори.

Контролиране на последствията в комуникацията

Най – общо, последствията от някакво поведение могат да бъдат положителни или отрицателни. Разполагането им във времето понякога също е от значение. Тук попадат принципите на положителното подкрепление, отрицателното подкрепление и наказанието, както и графикът на подкрепление.

Подкреплението е един тип последствие. Ефектът на последствието определя дали то ще е подкрепящо. Всяко засилващо поведението последствие е подкрепител, тоест подкреплението засилва поведението. Много често отрицателното подкрепление се бърка с наказаниета и за да не се допуска такава грешка, трябва да се помни, че не е задължително подкрепящото поведение събитие да е приятно или желетелно. Подкрепителите се определят единствено чрез ефекта на засилване на поведението.

Другата често допускана грешка е наградата да се асоциира единствено с положителното подкрепление, но тя се определя или като представянето на положителен стимул ( храна, пари, любов и т.н. ), или като отстраняването на отрицателен или неприятен стимул ( например изключването на силен и неприятен шум ).

Положителното подкрепление засилва реакциите на стимулите така, че се заучава подходящото поведение, а отрицателното подкрепление се появява тогава когато средата отслабва, реакциите на стимулите, така че се избягва неподходящото поведение. Сдруги думи, вместо да се представя положителен стимул, при отрицателното подкрепление се отсранява неприятен стимул, когато се получи желаното поведение, тоест избягване на неприятна или болезнена ситуация.

Наказанието е преживяването на неприятни последствия след поведението и може да представлява или представянето на отрицателен стимул ( електрошок, физическо наказание ), или отстраняването на положителен стимул ( намаляване на заплащането ).То включва намаляване или подтискане на поведението, защото действия следвани от наказание, е по – малко вероятно да се появят в бъдеще.

Условното подкрепление означава, че подкреплението зависи от определени условия. Вариянт на този тип подкрепление е принципът на Примак, според който често проявявящо се поведение може да се използва, за да подкрепя по- рядко проявяващо се поведение.

Друг съществен въпрос при контролиране на последствията е графикът на подкреплението, т. е. Наборът от правила, чрез който за дадено поведение се дава подходящо подкрепление. Въпросът, кой е най – ефективният график, е съществен, защото има отношение към количеството усилия и ресурси, които трябва да се вложат в награждаването на хората, за да се обусловят желаните поведения Графиците могат да бъдат прекъснати и непрекъснати.

Когато се учи ново поведение, обикновено се подкрепя всяка вярна реакция (непрекъсната подкрепление). След като поведението е овладяно обаче, по – добре е да се премине към прекъснат график, т.е. представяне на подкрепление, но само от време на време.Възможните прекъснати графици са четири : два от тях се основават на изминалото време между представянето на подкрепителите ( интервални графици), а другите два – на броя реакции, осъществени между две представяния на подкрепителите (графици на съотношението ).

При графиците на съотношението човекът има повече контрол върху разполагането на подкрепление във времето: колкото по – бързо натрупва правилния брой реакции, толкова по – бързо ще дойде наградата.Другият аспект на изпълнението, зависещ от различните графици, е упорството. Ако подкреплението напълно се оттегли ,човек постепенно ще забави реакциите си и накрая напълно ще се откаже да излъчва дадена реакциа, т.е. поведението в крайна сметка ще бъде погасено.

Ако наградата се дава след всяка реакция (непрекъснато подкрепление), лицето бързо ще спре да реагира след спиране на подкреплението. За да се насърчи упорството в реагирането, най – подходящи са вариращите графици. Колкото по–непридвидим е графикът, толкова по – съпротивляващо се на погасяване ще е поведението.